Описание
Напълно автентично писмо от Иван Вазов до Моско Москов.
Писмото е рамкирано.
Размер на писмото: 27х21 см
Датирано: 1910г.
Моско Москов е сред личностите, останали завинаги в историята на старата българска столица като изтъкнат археолог, изследовател на Велико Търново и Лясковец; литературен историк, езиковед и преводач, разказвач на легенди и приказки; пионер на библиотечното дело и туристическата дейност и не на последно място – авторитетен учител и журналист.Приживе съвременниците му го ценят и се гордеят с постиженията му, а днес малцина наши съграждани знаят нещо повече за човека, за когото лично патриархът на българската литература Иван Вазов с уважение ще напише: “…Вие сте един от най-компетентните познавачи на миналото на Търново…”.
Моско Москов Груев е роден на 12 септември 1863 година в Лясковец. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в богословското училище при Петропавловския манастир и Одеската духовна семинария. През 1886 – 1890 г. следва литература и социални науки в Женевския университет. След като получава солидно за времето си европейско образование, Моско Москов се завръща в родината. В продължение на две години той учителства в Русе, а през 1892 година се установява във Велико Търново. Според собствените му признания от тоя момент насетне започва “златний период в живота ми, защото се сродих с най-прекрасния град, от който лъха история и култура…”. Широко скроен и изключително ерудиран, Моско Москов се утвърждава не само като елитен преподавател в Мъжката гимназия “Св. Кирил” и в Девическата “Митрополит Климент”. В продължение на повече от десет години той е директор на новооснованата Народна библиотека, председател е на Туристическото дружество, секретар, а по-късно и председател на Археологическото дружество в столицата на Асеневци. Възрожденец по дух и енциклопедист по знания, той оставя за поколенията шест стихосбирки, пет новели, сто и седемнадесет сбирки с разкази и повести, много исторически и литературни изследвания, преводи от руски и френски език. И това е само малка част от огромния историко-литературен принос на Моско Москов в културното развитие на Велико Търново в продължение на цели петдесет и пет години (1892 – 1947 г.). И досега, въпреки някои корекции, наложени в резултат от съвременните проучвания от негови работи, специалистите от различни области черпят сведения за историята на първото в България археологическо дружество, за разкопките на многострадалната и емблематична църква “Св. 40 мъченици”, за проучванията на храма “Св. Димитър Солунски”, за началото на индустриализацията и развитието на икономиката в града. Съвременните франкофони и особено колекционерите на стари книги считат за особена чест да притежават “Джобен речник на чуждите думи в нашия език”, претърпял четири издания. “Френско-български и българско-френски речник” през 1902 година е определен от Френската академия на науките като “най-доброто на Балканите речниково средство за усвояване езика на Молиера”.
Още през първото десетилетие на XX век Моско Москов не само се запознава, но и установява творчески контакти с Иван Вазов, става негов неуморен и компетентен придружител при посещенията му в града. Особено красноречив пример е случаят с драмата “Иванко”. Именно във връзка със сведенията, които Моско Москов дава в процеса на създаването на пиесата, Иван Вазов определя нашия земляк като “един от най-компетентните познавачи на миналото на Търново” и му благодари от сърце за “любезното другаруване и осветления”.
До края на живота си (12 февруари 1947 година) Моско Москов има щастието да бъде ценен и уважаван, награждаван за заслугите си.
