Пенчо Балкански – “Пейзаж с лодки”

Категория: Автор:

Описание

“Пейзаж с лодки”

АВТОР: Пенчо Балкански (1908-1985г.)

ТЕХНИКА: Акварел на хартия, подпис долу в ляво.

РАЗМЕРИ: 50х35см.

Пенчо БАЛКАНСКИ  е български художник, фотограф, график и живописец.

Пенчо Балкански се изразява еднкво добре в няколко изобразителни жанра –  цветната литография, монотипия, фотография, живопис. Създава и декоративно-монументални произведения. Пенчо Балкански твори в областта на пейзажа, рисува живота на село, разработва и исторически сюжети.

Пенчо Тодоров БАЛКАНСКИ е роден на 26 януари 1908, с. Ломец, Ловеч.

През 1923 година идва в София, осещава  Художествена академия и работи във фотографското ателие на брат си, а през 1930 открива първата си фото изложба с портрети на Цветана Табакова, Ран Босилек, Сашо Попoв и др. По-късно в фотографира Шаляпин, Вл. Димитров Майстора и др. Неговото фотоателие “Луна” е легенда и до днес. Пенчо Балкански е вдъхновен артист във всички жанрове, в които работи – живопис, графика, фотография.

През 1936 Пенчо Балкански заминава за Виена където прави множество фотографски изложби. Планиранат обща изложба с Преслав Кършовски и Марио Жеков, която не се осъществява и в Palais Gluckselig излага само Пенчо Балкански.
Пенчо Бакански реди десетки изложби у нас и в чужбина, негови приятели са Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и други.

Множество са изложбите на Балкански в страната и чужбина. Емблематична обаче остава онази в галерията на ул. “Раковски” 125 през 1958 година. Показаните творби са изключително интересни, далеч от стилистиката на социалистическия реализъм и плакатната сюжетност. Това не се харесва на тогавашната критика и изложбата е заклеймена като “формалистична”. От 50-те години датират и приятелствата на Пенчо Балкански с творците Марио Жеков, Данаил Дечев, Хосе Санча, Найден Петков и мн. др.
От живописната четка на автора през годините се раждат пейзажи от Балчик, Троян, Созопол, портрети на млади момичета, композиции с рибари, характерните композиции с декоративни елементи от българския фолклор.

През 1958 прави паметна изложба в галерията на ул. Раковски 125. Произведенията му са свободни, не се вписват в стилистиката на социалистическия реализъм и Пенчо Балкански е обявен за „формалист” и тотално отхвърлен от тогавашната критика.
През 60-те и 70-те реди  излжби във Виена, Париж – където среща свои стари приятели  – Давид Перец, Васил Иванов, Найден Петков, Дора Валие, Ваня Дечева. Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина.
През 1978 по случай  седемдесет годишният  си юбилей прави ретроспективна изложба включваща творби от последните три десетилетия. След това Пенчо Балкаски се насочва към историческия жанр и създава платна в големи формати. През 1983 отново прави Юбилейна изложба-  в залите на Шипка 6.
Пенчо Балкански е починал през 1985 г.

Негови произведения са притежание на държавни галерии, както и на много частни колекции в България, Европа и Съединените Щати.
През 1996 г. негова изложба се открива в Софийската градска художествена галерия, през 2008 по случай 100 години от рождението му – в Троян.

Негови творби се намират в НХГ, СГХГ и др. галерии в страната и чужбина.