През 1872 година е роден един от големите български революционери и борец за свободата на онези изстрадали българи, които въпреки резултата от Руско-турската война остават под чужда власт.
Името му е Георги Николов Делчев, но на нас ни е по-известен като Гоце Делчев.
Роден е в град Кукуш, днешна Егейска Македония, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Има трима братя – Христо, Димитър и Милан. Образованието си започва първо в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия.
През 1894г. е изпратен в град Щип, където работи като учител. Там се срещаGoce_Delchev_4 със своя съмишленик от Солунското училище Дамян Груев, основател на БМОРК (Български македоно-одрински революционни комитети). Гоце Делчев е впечатлен от организацията и по покана на Даме се присъединява към редиците им. Превръща се в изключително активен деец на революционерите, организирайки редица погранични пунктове и нелегални канали към вътрешността на Македония.
С годините той се превръща във фактически лидер на организацията. Благодарение на упорита и всеотдайна работа, комитетът набира сила и се доближава все повече до осъществяването на идеала си. Самият Гоце Делчев обаче е на мнение, че положените усилия не са достатъчни и е твърде рано да се пристъпва към революция. Той се противопоставя на взетото решение през пролетта на 1903г. да се вдигне въстание и с помощта на Даме Груев и други верни последователи успява да отложи началото на бунта до лятото на същата година, като променя и тактическия план за действие. Решено е борбата да започне като партизанска война, като на оръжие се вдигнат само планинските и полупланинските райони, в които действат добре въоръжените чети.
През март 1903г. Гоце Делчев оглавява чета и продължава да подготвя бъдещитеGoce_Delchev_6 събития. Взривява моста над река Ангиста, на железопътната линия между Солун и Одрин. Два месеца по-късно, на път за среща с други комити, нощува в с. Баница, Серско. Турската потеря е известена за преминаващите през селото революционери и под командването на майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев, местността е блокирана. Делчев се опитва да изведе четата и да спаси хората си, но това се оказва невъзможно. След еднодневно сражение с по-многобройния враг, на 4 май 1903г., Гоце Делчев пада убит, а неочакваната му смърт се оказва един от най-тежките удари по комитета.